Днес от Max1.BG имаме удоволствието да разговаряме с екипа на Access Drum − хора, които познават уеб достъпността отблизо и всекидневно я превръщат в реално предимство за бизнеса. Срещу нас са Калина Бонева, QA, и Ангел Петров, CQO. Темата става все по-важна за всеки, който присъства онлайн − особено с новите европейски регулации, които вече са факт!
Венцислав: Здравей, Калина, Здравей Ангел! Благодаря, че приехте поканата ни. Да започнем от самото начало. Как се появи Access Drum и какво ви насочи именно към уеб достъпността?
Калина: Здравей, Венци, ние също благодарим за поканата! Всичко тръгва от идеята на Стефан Вартоломеев, основателя на Access Drum. Преди около 7 години се появяват първите сигнали, че регулация за достъпност предстои. По същото време той вижда как хора с увреждания работят на места тип Costa Coffee и се пита как може да се направи нещо подобно в IT сферата. Тези два фактора заедно дават началото, до колкото знам историята. Аз лично попаднах на компанията, когато организираха курс за преквалификация на незрящи хора като QA специалисти. Започнахме осем души, завършихме четирима. Ангел водеше упражненията тогава.
Ангел: Привет и от мен! Аз се включих именно покрай обученията на курсисти със зрителни затруднения, за които Калина спомена. Когато започнеш да преподаваш QA на хора без зрение и видиш от първо лице колко нелепи дигитални бариери спират напълно адекватни и умни хора да си вършат работата или просто да си купят нещо онлайн, перспективата ти се променя.
Предизвикателствата в началото
Венцислав: Всъщност това означава, че сте започнали доста преди темата да стане толкова актуална. Как изглеждаха първите години? Кои бяха най-големите предизвикателства?
Калина: Предизвикателството е едно и също от самото начало, просто се проявява по различни начини. Хората не разбират докрай значимостта на темата. Чуват „достъпност“, мислят си „алтернативен текст на снимките“ или „да оправим контраста“ и историята приключва дотам. Трябваше да обясняваме, че това е процес, че често става въпрос за съвсем друг тип потребителско взаимодействие. Трудно е да обясниш проблем, който възниква при работа с технология, за която повечето хора дори не са чували.
Ангел: Другото предизвикателство, което е функция на същото според мен, е, че малко бизнеси приоритизират достъпността предварително, поне в България засега е така. Повечето идват след някакъв проблем с контролните органи или от притеснение от същите тези контролни органи.
Венцислав: Споменахте, че хората трудно са разбирали какво всъщност означава дигитална достъпност. Колко позната беше темата тогава сред бизнеса в България?
Калина: В някои случаи се налагаше да обясняваме какво въобще е това. В самото начало по събития питахме само един прост въпрос: „знаете ли какво е дигитална достъпност“. Имаше немалко хора, хора от бизнеса, които отговаряха отрицателно. Сега от време на време питаме същия въпрос, но много по-рядко се чува „не“. Което ме радва. А защо е важна достъпността, това обясняваме винаги и навсякъде, на всеки, който е готов да слуша.
Венцислав: Калина, ти си QA в екипа − как изглежда практически тестването на един сайт за достъпност? Какво най-често „не работи“, без хората да го осъзнават?
Калина: Процесът включва две основни неща – технически проверки и ръчни проверки с помощна технология, примерно екранен четец. В случая аз тествам сайта така, както би го използвал всеки човек с екранен четец или само с клавиатура. Минавам през най-често срещаните сценарии. Когато открия проблем, документирам го кратко и после се връщам към него, за да го опиша по-прецизно.
Най-често срещаните бариери са ненаименовани бутони, разместени или липсващи заглавия, полета без етикет или такива, които не са програмно определени какъв тип данни очакват. По-сериозният проблем обаче обикновено си го намирам в количките на онлайн магазините. Там почти винаги има някой dropdown, примерно за избор на град, който не може да бъде управляван с екранен четец.
Регулациите
Венцислав: Като слушам всичко това, става ясно защо темата вече не е просто препоръка, а влиза и в законодателството. Какво всъщност се промени с новите регулации в България и на европейско ниво?
Ангел: На европейско ниво ключовият документ е Европейският акт за достъпност (European Accessibility Act). В България той е транспониран като „Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги“. Крайният срок, в който бизнесите трябваше да се съобразят с него, беше 28 юни 2025 г. Това не е единственият действащ у нас закон касаещ достъпността. От 2018-а година в „Закона за електронното управление“ са включени изисквания към достъпността на публичните уеб страници и мобилни приложения, вкл. доставчиците на публични услуги.
Венцислав: За кого важат те − всеки бизнес ли трябва да се съобрази, или има изключения?
Ангел: Законът обхваща широк спектър от дигитални услуги: онлайн търговията (електронни магазини), банкирането, телекомуникациите, транспортните услуги, стрийминг платформите, електронните книги. Единствено микропредприятията (фирми с под 10 служители и годишен оборот под 2 млн. евро), които предлагат въпросните услуги, са освободени от тежестта на закона. Въпреки това, ако тези малки фирми са част от B2B верига на голяма компания, те индиректно също ще трябва да покрият стандартите. А пазарът вече налага и B2B услуги да бъдат достъпни, ако са част от веригата достигаща до крайния клиент. Законът обхваща и производителите на компютърни системи и средства за комуникация, но това е друга тема.
Венцислав: А ако една компания не ги покрива – какви са последствията?
Калина: Според мен най-вече рискува да губи клиенти. Шегувам се често, че недостъпните сайтове ми пестят пари, но си е истина. Много голяма част от импулсивното ми пазаруване извън работа се сблъсква със същите недостъпни компоненти, които тествам в Access Drum. Като резултат – не купувам.
Ангел: Отвъд пропуснатите ползи, рисковете вече са чисто правни и финансови. Ако трябва да сме директни – рискувате глоби и спиране на услугата. Ако оперирате на международни пазари, нещата стават още по-сериозни. В САЩ от години валят хиляди съдебни искове за недостъпни сайтове (по линия на ADA), а в Европа контролните органи имат правото директно да спират пускането на недостъпни продукти на пазара. В някои европейски държави глобите стигат до процент от оборота, а Ирландия предвижда и затвор до 18 месеца за управителите на фирмите нарушители. И ако до скоро беше препоръка, вече е твърдо изискване, което ще се следи.
Мащабът на проблема
Венцислав: Освен риска за бизнеса, има и една друга страна на въпроса, а именно хората, които ежедневно се сблъскват с подобни бариери. За колко хора всъщност говорим? Колко са българите със зрителни затруднения у нас и в Европа?
Ангел: В Европа говорим за над 30 милиона души с някаква форма на зрително нарушение, а в България са 280 хиляди само хората със средна до пълна загуба на зрение. Но тук е много важно да изясним, че достъпността не е само за незрящите хора. Зрителните затруднения включват още старческо далекогледство, далтонизъм и ниско зрение, при което се ползват екранни лупи. Освен това, стандартите за достъпност помагат на огромна група хора извън зрителния спектър: хора с моторни проблеми (които не могат да ползват мишка и разчитат на клавиатура или друго средство за управление), хора с когнитивни затруднения, примерно дислексия, дори потребители с временни травми като счупена ръка или просто умствено претоварени. Пазарът на хора, нуждаещи се от достъпност, е много по-голям, отколкото бизнесът предполага. И тъй като населението в Европа застарява, все повече хора ще имат нужда от по-достъпна дигитална среда в бъдеще.
Решението
Венцислав: Нека поговорим и за решенията. Ако един бизнес реши да направи сайта си достъпен, как започва работата с вас?
Ангел: Започваме с предварителен разговор и бърз скрининг, за да разберем контекста на бизнеса и технологиите им. Същинската част е одитът за достъпност, който съчетава автоматизирано и ръчно тестване от експерти като Калина. Резултатът е детайлен доклад. Не казваме „тук имате грешка“, а обясняваме защо е проблем и даваме конкретни насоки на програмистите как да я отстранят.
Друга много важна част от нашата работа са обученията. Ние обучаваме екипите на клиентите (дизайнери, разработчици, QA, създатели на съдържание) как да мислят за достъпността от самото начало. Идеята не е да сме просто външна полиция, която им намира бъговете, а да ги научим как да не ги създават изобщо.
Венцислав: Спомена, че не просто откривате проблеми, а обучавате екипите да не ги допускат. Като CQO, как изглежда за теб една добре свършена работа?
Ангел: За мен качествената достъпност означава пълноценно и равнопоставено потребителско преживяване. Добре свършената работа не стига само дотам да покрием някакъв сух технически чек-лист, за да сме чисти пред закона. Истинският успех е, когато потребител с екранен четец влезе в онлайн магазин, намери каквото търси, добави го в количката, плати си и затвори сайта, без нито веднъж да усети разочарование, съпротива или нужда от чужда помощ. Достъпността трябва да е невидима и интуитивна за всички.
Венцислав: Това всъщност много добре се връзва и с мисията ви. Какво искате да промените чрез Access Drum?
Калина: Искаме интернет пространството да стане използваемо за повечето хора. Нашата цел е да помогнем това да се превърне в начина, по който се създават и поддържат сайтовете в България. По-глобално, искаме да докажем, че това е работещ бизнес модел и че хора като мен могат да градят успешна кариера около собствената си експертиза, да се развиват, да са полезни и да получават достойно възнаграждение за труда си.
Венцислав: А ако погледнем пазара днес – къде се намираме? Колко компании у нас вече имат наистина достъпни сайтове?
Калина: Малко са. Все повече компании започват да работят по темата, но напълно достъпните сайтове все още са по-скоро изключение. В практиката ни всеки одит открива проблеми, включително при големи и добре познати брандове.
Венцислав: Често, когато говорим за достъпност, хората си мислят единствено за незрящите потребители. Но ползите всъщност са много по-широки. Как достъпността прави сайта по-добър за всички?
Калина: Принципът е същият, който виждаме при скосените тротоари. Te помагат както на хората в инвалидна количка, така и на майките с деца, така и на колоездачите. В този смисъл, ясната навигация, логичната структура, добрият контраст и възможността всичко да работи с клавиатура помагат на всички потребители.
Венцислав: Освен за хората, тези подобрения помагат и на технологиите, които „четат“ сайтовете. Как се отразява достъпността на откриваемостта − от търсачки и от AI?
Калина: Помощните технологии „четат“ сайта по много подобен на търсачките и LLM моделите начин. Когато се направят нужните промени в структурата, за да стане сайтът използваем за потребител с екранен четец, SEO-то също се подобрява.
Ангел: Точно така. Търсачките на практика са най-големият незрящ потребител на един сайт. Семантичният и правилно структуриран HTML код е езикът, който Google и AI ботовете разбират най-лесно. Инвестирайки в достъпност, бизнесите директно инвестират и в по-доброто си индексиране.
Калина: И като си говорим за AI, няма как да не добавя и още нещо, което наблюдавам напоследък. С все по-масовото използване на AI за правене на сайтове, сега човек без никаква техническа подготовка пише промпт „направи ми онлайн магазин“ и получава готов код. Обаче моделът пресъздава същите грешки, само че по-бързо и в по-голям мащаб. Никой не добавя ред в промпта си „и нека бъде достъпен“. Тепърва ще видим какви предизвикателства ще се появят по тази точка.
Венцислав: А по отношение на бранда − какво печели един бизнес, който е достъпен?
Ангел: Накратко, печели клиенти. Но освен това, бизнес, който е достъпен, изглежда сериозен, подготвен и социално отговорен. Тук дори не говорим само за крайни потребители (B2C). В B2B сектора нещата вече се променят драстично. Когато компаниите участват в обществени поръчки или търгове за големи корпоративни клиенти, в тръжната документация все по-често има изискване за покриване на стандартите за достъпност. Ако продуктът не е достъпен, компанията отпада още на ниво подбор на документи.
Венцислав: И накрая – ако трябва да дадете само един практически съвет на бизнеса, кой би бил той? Коя е първата стъпка, която всеки може да направи още днес?
Ангел: Всеки може да пусне един безплатен автоматизиран инструмент на началната си страница, за да види базовите грешки – лош контраст, празни линкове, липсващи етикети. Това ще улови само около 30% от проблемите, но е чудесен „студен душ“, който да покаже, че има нужда от стратегия.
Калина: Аз бих казала да премине през сайта си само с клавиатура и да опита да направи най-важното действие, примерно поръчка, само с tab и enter. Ако още на първите няколко минути стане трудно, най-вероятно и потребителите срещат същите затруднения.
Но още по-важното според мен: не чакайте законът да ви принуди. Колкото по-рано достъпността стане част от процеса на разработка, толкова по-лесно и по-евтино е да бъде направена качествено.
Венцислав: Благодаря ви за този разговор. Ясно е, че достъпността вече не е просто техническа тема или законово изискване, а инвестиция в по-добро потребителско изживяване и в развитието на всеки онлайн бизнес.
Дигиталната достъпност вече не е тема на бъдещето, а реално изискване към бизнеса. Новите европейски регулации поставят ясни стандарти, но както стана ясно от разговора ни с екипа на Access Drum, истинската стойност не е просто в покриването на законовите изисквания. Достъпният сайт означава по-добро потребителско изживяване, повече потенциални клиенти, по-добра откриваемост в търсачките и по-устойчив дигитален продукт.
Благодарим на Калина Бонева и Ангел Петров, че споделиха своя опит и ни показаха защо достъпността трябва да бъде част от процеса по създаване на всеки съвременен уебсайт.
Ако искате да разберете доколко Вашият сайт отговаря на съвременните изисквания за дигитална достъпност или търсите експертна помощ, можете да се свържете с екипа на Access Drum за професионален одит и конулстация!
